Наследяване в Австрия: наследствено производство и имущество в чужбина

Когато човек почине в Австрия или остави имущество в повече от една държава, е важно да се знае кое право се прилага и кой орган води процедурата. По-долу е обобщено как функционира наследяването в Австрия, как се приемат наследството и дълговете и какво трябва да се има предвид при трансгранични случаи.

Кое право се прилага при наследство в няколко държави?

От 17 август трансграничните наследствени случаи се уреждат от Europäische Erbrechtsverordnung – Регламента на ЕС за наследяването. Той се прилага в държавите от ЕС с изключение на Ирландия и Дания, включително в Австрия и България.

Обикновено решаващо е последното обичайно местопребиваване на починалия (gewöhnlicher Aufenthalt) към момента на смъртта. При определянето му се преценява къде е бил центърът на семейния и социалния живот, както и продължителността и редовността на пребиваването.

Ако човек е живял и е починал в Австрия, по правило австрийските съдилища прилагат австрийското право. Компетентният съд може да разгледа цялото движимо и недвижимо имущество, независимо къде се намира то. Следователно недвижим имот в друга държава не означава автоматично, че процедурата ще се води там.

Избор на приложимо право

В завещание наследодателят може да избере правото на държавата, чието гражданство има към момента на избора или към момента на смъртта. Необходимо е да бъдат спазени формалните изисквания за съответното завещателно разпореждане.

Ако е избрано правото на държавата по гражданство, наследниците могат при определени условия да се договорят компетентен да бъде съдът на тази държава вместо съдът по местопребиваването. Валидността на вече съществуващо завещание не се променя автоматично от регламента, но при международна връзка е разумно то да бъде прегледано.

Кой наследява без завещание?

При липса на завещание се прилага законовото наследяване (gesetzliche Erbfolge). Наследяват съпругът или регистрираният партньор и най-близките роднини. Роднините са подредени в четири групи (Parentel):

• Първа група: деца и техните низходящи – внуци и правнуци.
• Втора група: родители и техните низходящи – братя, сестри, племенници.
• Трета група: баби и дядовци и техните низходящи – чичовци, лели и братовчеди.
• Четвърта група: прабаби и прадядовци; техните низходящи вече не наследяват.

По-късна група наследява само ако в предходната няма наследници. Делът на съпруга или регистрирания партньор зависи от това кои роднини наследяват едновременно с него.

Съпругът или регистрираният партньор получава и законов завет (gesetzliches Vorausvermächtnis) върху движимите вещи от общото домакинство. Ако жилището е било собственост на починалия, той има и право да остане в него. Това право се отнася до съществуващ брак или регистрирано партньорство.

Живелият на семейни начала партньор (Lebensgefährte) има законово право на завет, ако е живял в общо домакинство с починалия най-малко три години. Това право приключва една година след смъртта.

Какъв е размерът на запазената част?

Право на запазена част (Pflichtteil) имат низходящите, съпругът и регистрираният партньор. Това не е право върху конкретни вещи, а парично вземане срещу наследниците.

• Размер: половината от законовия наследствен дял.
• Основа за изчисление: нетната наследствена маса след приспадане на дълговете и разходите по процедурата.
• Изискуемост: една година след смъртта.
• Отсрочване (Stundung): съдът може да го предостави за пет години, а при особени обстоятелства – до десет години, с годишна лихва от 4%.
• Давност: три години от узнаването на съществените факти, но най-късно 30 години.

Подаръци, направени на трети лица през двете години преди смъртта, могат по искане на носителя на право на запазена част да бъдат прибавени към наследствената маса.

Как протича наследственото производство?

1. Службата по гражданско състояние (Standesamt) изпраща акта за смърт до районния съд (Bezirksgericht) по последното местоживеене на починалия.
2. Съдът назначава нотариус, който действа като съдебен комисар (Gerichtskommissär) и кани близките на първоначалното установяване на наследствения случай (Todesfallaufnahme). Не е необходимо всички наследници да присъстват.
3. Нотариусът проверява централните регистри на завещанията.
4. Наследниците подават декларация за приемане на наследството (Erbantrittserklärung) – безусловна или условна. При условното приемане отговорността за дълговете е ограничена до стойността на наследството.
5. Производството приключва с решение за въвеждане във владение на наследството (Einantwortungsbeschluss), което определя кой и в какъв дял наследява. За вписване в поземления регистър решението трябва да бъде представено с удостоверение за влизане в сила.

Ако активите на наследството не надхвърлят 5 000 евро и не е необходимо вписване в поземления регистър, наследствено заседание не се провежда. Когато имуществото не покрива дълговете, например разходите за погребение, съдът обикновено го предава на лицето, което е платило погребението. Отказът от наследство (Erbausschlagung) е възможен по всяко време.

За нотариусите няма общи законови срокове за приключване на производството, но те трябва да спазват указанията на съда.

Какви завещания са валидни в Австрия?

• Саморъчно завещание (eigenhändige Verfügung): целият текст трябва да бъде написан собственоръчно и подписан в края; свидетели не са необходими.
• Завещание, написано от друго лице или на компютър (fremdhändige Verfügung): необходимо е собственоръчно подписване, собственоръчно написана заключителна декларация и трима свидетели.
• Устно завещание при извънредна необходимост: възможно е само при непосредствена опасност за живота, пред двама свидетели, и е валидно само три месеца след отпадането на опасността.
• Договор за наследяване (Erbvertrag): сключва се между съпрузи или регистрирани партньори в нотариален акт и може да обхваща най-много три четвърти от наследството.

Данъци и отговорност за дългове