Употреба на конструкцията zu + Infinitiv
Какво представлява zu + Infinitiv? При конструкцията zu + Infinitiv към основния глагол се добавя втори глагол във форма на инфинитив, придружен от частицата zu. Тази конструкция често замества подчинено изречение с „dass“, което прави изречението по-кратко и по-просто.
Пример:
- Ich hoffe, morgen früher aufzustehen.
Надявам се утре да стана по-рано.
Във вариант с подчинено изречение: Ich hoffe, dass ich morgen früher aufstehe.
Защо използваме zu + Infinitiv?
Предимствата на конструкцията zu + Infinitiv са:
- не е необходимо да се използва словоредът KATI;
- глаголът не трябва да се спряга отново;
- не е необходимо отново да се изписва подлогът, ако той е същият като в главното изречение.
Кога може да се използва?
zu + Infinitiv се използва, когато подлогът в главното и подчиненото изречение е един и същ.
Пример:
- Sie behauptet, klug zu sein.
Тя твърди, че е умна.
Ако двата подлога са различни, трябва да се използва изречение с dass.
Глаголи, които често се използват с zu + Infinitiv
- hoffen – надявам се
- wünschen – желая
- versuchen – опитвам се
- beginnen / anfangen – започвам
- aufhören – спирам, прекратявам
- lernen – уча
- vergessen – забравям
- versprechen – обещавам
- planen – планирам
- sich freuen – радвам се
Примери:
- Er versucht, weniger Zucker zu essen. – Той се опитва да яде по-малко захар.
- Wir planen, im Sommer nach Italien zu fahren. – Планираме през лятото да пътуваме до Италия.
- Ich habe vergessen, dir zu schreiben. – Забравих да ти пиша.
След безлични изрази
В немския език конструкцията es ist … също често се използва с zu + Infinitiv.
Примери:
- Es ist leicht, einen Kuchen zu backen. – Лесно е да се изпече сладкиш.
- Es ist schwer, eine neue Sprache zu lernen. – Трудно е да се научи нов език.
- Es ist interessant, alte Bücher zu lesen. – Интересно е да се четат стари книги.
Безлични конструкции
Следните типични изрази също могат да бъдат последвани от zu + Infinitiv:
- es freut mich … → радвам се, че …
- es gelingt mir … → успявам да …
- es tut mir Leid … → съжалявам …
- es gefällt mir … → харесва ми да …
- es macht mir Spaß … → доставя ми удоволствие да …
Примери:
- Es freut mich, dich hier zu sehen. – Радвам се да те видя тук.
- Es gelingt mir, pünktlich zu sein. – Успявам да бъда точен.
- Es macht mir Spaß, Musik zu hören. – Харесва ми да слушам музика.
Мястото на zu в изречението
а) При модален спомагателен глагол
zu се поставя между основния и спомагателния глагол.
- Ich hoffe, dich morgen sehen zu können.
Надявам се утре да мога да те видя.
б) Във формата Perfekt
zu се поставя между Partizip Perfekt и спомагателния глагол.
- Er behauptet, das Bild schon gesehen zu haben.
Той твърди, че вече е видял картината.
в) При разделяеми глаголи
„zu“ се поставя между представката и глагола.
- Ich habe beschlossen, das Fenster aufzumachen.
Реших да отворя прозореца. - Sie hofft, die Aufgabe rechtzeitig abzugeben.
Тя се надява да предаде задачата навреме.
Глаголи, след които няма zu
След определени глаголи zu не се употребява:
- модални спомагателни глаголи (können, müssen, sollen, wollen, dürfen, mögen);
- lassen – оставям, позволявам;
- gehen, kommen, fahren – глаголи, изразяващи движение;
- bleiben – оставам;
- lernen, lehren – уча, преподавам;
- hören, sehen, spüren, fühlen – глаголи за възприемане.
Примери:
- Ich kann heute nicht schwimmen. – Днес не мога да плувам.
- Er lässt mich arbeiten. – Той ме оставя да работя.
- Wir gehen einkaufen. – Отиваме да пазаруваме.
- Ich höre ihn lachen. – Чувам го да се смее.
Обобщение
Конструкцията zu + Infinitiv е една от основните структури в немския език.
- Използва се след глаголи, безлични изрази и устойчиви конструкции.
- Мястото на „zu“ зависи от това дали има модален спомагателен глагол, форма Perfekt или разделяем глагол.
- След някои глаголи zu не се употребява.
Тази конструкция се среща изключително често в ежедневната комуникация на немски език, затова е важно да бъде усвоена и упражнявана още в началните етапи на обучението.
Практически стъпки
- Запомнете глаголите, които често се използват с zu + Infinitiv.
- Проверявайте дали подлогът в двете части на изречението е един и същ.
- Упражнявайте правилното място на „zu“ при модални глаголи, Perfekt и разделяеми глаголи.
- Научете кои глаголи се употребяват без „zu“.
- Съставяйте кратки изречения от ежедневието си, за да затвърдите конструкцията.