Личните местоимения в немския език
Личните местоимения (Personalpronomen) са важна част от немския език. Те заменят съществителни, когато не искаме или не можем да повтаряме една и съща дума в изречението.
Например:
- Der Hund ist hier. Der Hund schläft. (Кучето е тук. Кучето спи.)
- Der Hund ist hier. Er schläft. (Кучето е тук. То спи.)
Местоименията могат да обозначават хора, животни, предмети или понятия.
Лични местоимения в Nominativ
Nominativ е формата, която обикновено се използва за подлога. В немския местоименията се променят според лицето, числото и рода.
- ich = аз
- du = ти
- er = той
- sie = тя
- es = то/това
- wir = ние
- ihr = вие
- sie = те
- Sie = Вие в учтива форма; винаги се пише с главна буква
Примери
- Ich lerne Deutsch. (Уча немски.)
- Du spielst Fußball. (Ти играеш футбол.)
- Er liest ein Buch. (Той чете книга.)
- Sie schreibt einen Brief. (Тя пише писмо.)
- Es regnet. (Вали.)
- Wir gehen ins Kino. (Отиваме на кино.)
- Ihr habt Hunger. (Вие сте гладни.)
- Sie schlafen. (Те спят.)
- Sie sind sehr freundlich. (Вие сте много любезен/любезна.)
Лични местоимения в Akkusativ
Akkusativ се използва, когато местоимението е пряко допълнение в изречението.
- mich = мен
- dich = теб
- ihn = него
- sie = нея
- es = него/това
- uns = нас
- euch = вас
- sie = тях
- Sie = Вас в учтива форма
Примери
- Er sieht mich. (Той ме вижда.)
- Ich kenne dich. (Познавам те.)
- Ich höre ihn. (Чувам него.)
- Wir besuchen sie. (Посещаваме я.)
- Ich finde es interessant. (Намирам това за интересно.)
- Sie liebt uns. (Тя ни обича.)
- Wir rufen euch an. (Ще ви се обадим.)
- Ich mag sie. (Харесвам ги.)
- Ich verstehe Sie. (Разбирам Ви.)
Лични местоимения в Dativ
Dativ се използва, когато местоимението означава „на кого“ или „на какво“.
- mir = на мен
- dir = на теб
- ihm = на него
- ihr = на нея
- ihm = на него/то в среден род
- uns = на нас
- euch = на вас
- ihnen = на тях
- Ihnen = на Вас в учтива форма
Примери
- Er gibt mir ein Buch. (Той ми дава книга.)
- Ich sage dir die Wahrheit. (Казвам ти истината.)
- Ich helfe ihm. (Помагам му.)
- Ich schenke ihr eine Blume. (Подарявам ѝ цвете.)
- Das gefällt ihm. (Това му харесва.)
- Er zeigt uns die Stadt. (Той ни показва града.)
- Ich erkläre euch die Aufgabe. (Обяснявам ви задачата.)
- Ich schreibe ihnen einen Brief. (Пиша им писмо.)
- Ich danke Ihnen. (Благодаря Ви.)
Лични местоимения в Genitiv
Формите на личните местоимения в Genitiv се използват рядко в ежедневния език. Те се срещат по-често в литературни или официални текстове. За притежание обикновено се използват притежателните местоимения mein, dein, sein, ihr, unser, euer, ihr, Ihr.
- meiner = моят/моето в самостоятелна форма
- deiner = твоят/твоето
- seiner = неговият/неговото
- ihrer = нейният/нейното
- seiner = неговото в среден род
- unser = нашият/нашето
- euer = вашият/вашето
- ihrer = техният/тяхното
- Ihrer = Вашият/Вашето в учтива форма
Примери
- Ich erinnere mich seiner. (Спомням си за него.)
- Ich gedenke ihrer. (Почитам паметта ѝ.)
- Wir sind uns dessen sicher. (Сигурни сме в това.)
В ежедневния немски много по-често ще чуете притежателни форми като mein Buch, dein Haus, ihr Auto.
Важни особености
- Местоимението трябва да съответства на съществителното по число и род:
- der Hund → er
- die Katze → sie
- das Kind → es
- Sie в учтивата форма винаги се пише с главна буква. В Nominativ е Sie, в Akkusativ също е Sie, а в Dativ е Ihnen:
- Sie sind freundlich. (Вие сте любезен/любезна.)
- Ich sehe Sie. (Виждам Ви.)
- Ich helfe Ihnen. (Помагам Ви.)
- es се използва често при времето, състоянията и общите твърдения:
- Es regnet. (Вали.)
- Es ist kalt. (Студено е.)
- Es geht mir gut. (Добре съм.)
Примери в цели изречения
- Ich habe Hunger. (Гладен/гладна съм.)
- Du bist müde. (Уморен/уморена си.)
- Er spielt Klavier. (Той свири на пиано.)
- Sie liest ein Buch. (Тя чете книга.)
- Es ist spät. (Късно е.)
- Wir lernen Deutsch. (Учимо немски.)
- Sie arbeiten viel. (Те работят много.)
- Sie haben Recht. (Вие сте прав/права.)
- Kannst du mich hören? (Чуваш ли ме?)
- Ich sehe ihn jeden Tag. (Виждам го всеки ден.)
- Sie ruft uns an. (Тя ни се обажда.)
- Er mag euch. (Той ви харесва.)
- Wir besuchen sie morgen. (Утре ще ги посетим.)
- Ich verstehe Sie nicht. (Не Ви разбирам.)
- Der Lehrer erklärt mir die Aufgabe. (Учителят ми обяснява задачата.)
- Sie gibt dir ein Geschenk. (Тя ти дава подарък.)
- Ich helfe ihm. (Помагам му.)
- Ich schreibe ihr eine Nachricht. (Пиша ѝ съобщение.)
- Das gefällt ihm. (Това му харесва.)
- Wir zeigen euch die Stadt. (Показваме ви града.)
- Ich danke Ihnen für alles. (Благодаря Ви за всичко.)
Пълна таблица на формите
- 1 л., ед. ч.: ich – mich – mir – meiner
- 2 л., ед. ч.: du – dich – dir – deiner
- 3 л., ед. ч., мъжки род: er – ihn – ihm – seiner
- 3 л., ед. ч., женски род: sie – sie – ihr – ihrer
- 3 л., ед. ч., среден род: es – es – ihm – seiner
- 1 л., мн. ч.: wir – uns – uns – unser
- 2 л., мн. ч.: ihr – euch – euch – euer
- 3 л., мн. ч.: sie – sie – ihnen – ihrer
- Учтива форма: Sie – Sie – Ihnen – Ihrer
Редът във всеки ред е: Nominativ – Akkusativ – Dativ – Genitiv.
Практически стъпки
- Научете първо формите в Nominativ и ги свържете с рода на съществителните.
- Упражнявайте отделно Akkusativ и Dativ с кратки изречения.
- Обръщайте внимание на главната буква при Sie и Ihnen.
- Запомнете често използваните конструкции като Ich sehe ihn, Ich helfe ihm и Ich danke Ihnen.
- Използвайте Genitiv основно при официални или литературни текстове, а в ежедневната реч предпочитайте притежателни местоимения.