Онлайн измами в Австрия: фишинг, фалшиви магазини и измами в социалните мрежи

Интернет измамниците разчитат най-вече на бързане, любопитство и прекалено добри предложения. Онлайн измамите имат различни форми: фишинг, измами във фалшиви магазини и обяви, както и опасни съобщения в социалните мрежи.
Накратко:
- Сериозна компания никога няма да поиска по имейл парола или транзакционен номер (TAN).
- При фишинг незабавно се свържете с банката си и поискайте блокиране на сметката.
- При онлайн покупки избягвайте предварителен банков превод. При покупка от частно лице, когато е възможно, настоявайте за лично предаване.
- При продажба между частни лица и търгове обикновено няма право на отказ.
- Ако сте жертва на измама, обадете се на полицията на 133 или 112.
Какво е фишинг и как работи?
Думата „phishing“ е образувана от „password“ (парола) и „fishing“ (риболов). Целта е да бъдат откраднати поверителни данни, например данните за вход в онлайн банкиране (Online-Banking), аукционни платформи или онлайн магазини.
Обикновено получавате имейл, който с някакъв предлог ви подканва да влезете в банковия си профил. Линкът в съобщението обаче води към фалшив сайт, който изглежда почти като истинския. Ако въведете данните си, измамниците могат да получат достъп до сметката ви и да наредят преводи. Фалшивият сайт често изчезва след няколко часа или дни, но дотогава може да причини сериозни щети.
Как да разпознаете фишинг имейл?
Най-важното правило е: сериозна компания никога не иска по имейл парола или транзакционен номер. Други предупредителни знаци са:
- натиск да въведете данните си незабавно;
- съобщение за награда, въпреки че не сте участвали в игра;
- твърдение за пропуск в сигурността на банката, заради който трябва да се „потвърдите“;
- различен интернет адрес, например www.nelbanking.at вместо www.netbanking.at;
- понякога неправилен или неестествен немски език;
- изчезнал или необичайно променен адрес на сайта, грешни линкове или различна страница за вход.
Как да се предпазите от фишинг?
- Не отваряйте линкове от имейли и други съобщения.
- Не отговаряйте на фишинг имейл. Можете да го препратите на засегнатата компания или да го изтриете.
- Въвеждайте поверителни данни само в криптиран (SSL) сайт. В адресната лента това се обозначава с „https://“ и иконка на заключен катинар.
- Проверявайте особено внимателно онлайн обявите за работа, които включват финансови задачи, например извършване на парични преводи.
- Редовно актуализирайте браузъра си.
- При някои банки за онлайн банкиране може да се използва ID Austria.
Ако вече сте въвели данните си, незабавно се свържете с банката си и поискайте блокиране на сметката.
Измами в онлайн магазини и сайтове за обяви
В сайтове за обяви, аукционни платформи и ненадеждни онлайн магазини често се предлагат електроника или маркови стоки на подозрително ниски цени. Те може да са фалшификати или крадени стоки, а понякога изобщо не съществуват: плащате, но продуктът никога не пристига.
Обърнете внимание на следното:
- Бъдете внимателни при цена, която е много по-ниска от обичайната, и сравнете предложенията.
- Проверявайте знаците за качество (Gütesiegel). Австрийският Euro-Label обозначава проверени и надеждни онлайн магазини.
- При магазин, работещ от друга държава от ЕС, бъдете особено внимателни, когато липсва пълен импресум (Impressum). Ако е посочен само имейл адрес, не купувайте.
- Преди поръчка прочетете общите условия (AGB) и описанието на продукта. Понякога вместо мобилен телефон се продава само кутията му.
- Избягвайте предварително плащане чрез банков превод. Използвайте сигурен метод за плащане, а при търгове — доверителна система (Treuhand).
- При сайтове за купони четете условията: купонът може да важи само при минимална стойност на поръчката, в определен ден или магазин, или да има скрити допълнителни разходи.
Измами в социалните мрежи
Популярните социални мрежи са привлекателно място и за измамниците. Целта им обикновено е да получат лични данни чрез фалшива страница за вход или да разпространяват зловредни програми. Често срещани са фалшиви фен страници, червеи (Würmer), фалшиви имейли от името на социалната мрежа, спам и несигурни приложения.
За да се защитите:
- Не отваряйте прекалено примамливи линкове, дори да изглежда, че са изпратени от приятел.
- Игнорирайте заглавия като „OMG“, „Невероятно“ и „Шокиращо“.
- Преди да потвърдите нещо с едно кликване, включително участие в игра, прочетете какво одобрявате.
- Бъдете пестеливи при споделянето на адрес, телефонен номер и дата на раждане.
- Редовно изтривайте ненужните приложения и ограничавайте правата им за достъп.
- Използвайте антивирусна програма, която се актуализира ежедневно.
- Докладвайте подозрителни публикации, страници и приложения на оператора на платформата.
Ако вече сте попаднали на червей, изтрийте създадените от него публикации и проверете харесваните страници за необичайни записи.
„Безплатни“ предложения и натрапчиви сметки
Много сайтове привличат посетители с безплатни SMS-и, игри, рецепти, изтегляния или гадания, но скриват разходите в дребния шрифт или в AGB. След обикновена регистрация няколко седмици по-късно може да започнат да пристигат сметки, покани за плащане и писма от фирми за събиране на вземания (Inkassobüro).
В повечето случаи тези компании нямат правно основание за претенцията. Не се плашете от заплахите. При пробен достъп заявете писмено незабавен отказ и не отговаряйте на напомнянията за плащане, а потърсете помощ от организация за защита на потребителите.
Към кого да се обърнете?
- Полиция: 133 или 112 — ако сте станали жертва на измама.
- Спешна медицинска помощ: 144 — при здравен спешен случай.
- Вашата банка — веднага след фишинг, за блокиране на сметката.
- Internet Ombudsstelle и Watchlist Internet — за предупреждения, сигнали за измами и онлайн спорове.
- Arbeiterkammer (AK) и VKI — за помощ при защита на потребителите.
Watchlist Internet е проект на Internet Ombudsstelle и събира информация за известни измамни сайтове.
Често задавани въпроси
Може ли банката ми да поиска паролата ми по имейл?
Не. Сериозна компания никога няма да поиска по имейл парола или транзакционен номер.
Мога ли да се откажа от продукт, купен от частно лице?
При продажба между частни лица и при търгове обикновено няма право на отказ.
Трябва ли да платя сметка от измамен сайт?
В повечето случаи тези компании нямат право на плащане. Обърнете се към Internet Ombudsstelle, AK и VKI.
Коя е първата стъпка след фишинг?
Незабавно се обадете на банката си и поискайте блокиране на сметката. При измама уведомете и полицията.
Практически стъпки
- Не отваряйте подозрителни линкове и не въвеждайте пароли или TAN.
- Проверете внимателно интернет адреса и наличието на „https://“.
- Ако сте предоставили банкови данни, незабавно се свържете с банката и поискайте блокиране на сметката.
- При финансови щети или измама подайте сигнал на полицията на 133 или 112.
- Запазете имейлите, съобщенията, адресите на сайтовете и документите за плащане.
- При спор със сайт или натрапчива сметка потърсете Internet Ombudsstelle, Watchlist Internet, Arbeiterkammer (AK) или VKI.
Важно: Този материал е изготвен въз основа на интернет източници и не представлява правна или друга професионална консултация. При нужда се обърнете към адвокат, правен, здравен или друг компетентен специалист.
Източник: oesterreich.gv.at